Mar 4, 2016, 6:57 PM

Взаимната раздяла

  Poetry » Love
514 0 7

Така се стекоха нещата,

че няма смисъл да вървим.

Да пренебрегнем суетата

и в брака да се разделим.

 

Последна чаша да изпием...

Горчивото да отделим.

Сълзите нека да измием

и спомена да разделим.

 

И ти във мене да останеш,

и аз във тебе та съм тих.

До друго рамо да застанеш,

а аз да се превърна в стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иржи /Ирина Филипова/Хареса ми!Аз пиша малко и повече от първо лице,но за мен имат стойност само стихове в мерена реч.Хареса ми съдържанието,макар,че на днешно време липсва цивилизованост в много неща...
  • Благодаря, Приятели! Приятно ми е да чета такива коментари и оценки!
    Поздрави от мен и ви желая хубави празници!
  • Тъгата ражда и хубави стихове!
  • Пишеш красиво, дори и за тъжните неща!
  • Пишеш красиво, дори и за тъжните неща!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...