Безкрайността е онзи миг,
през който
коравата ти нежност протестира
в затвора на летящите ми мигли,
памук от страхове в дланта изгубва
съдбовната боляща линия,
за да намериш и да подредиш
единствената ми способност
да достигна
в предела на красивото желание.
Танцуващите с вятъра
глухарчета,
донасят сладостта неизживяна.
В извивката на топлото ти рамо
повтарям ти,
повтарям се,
повтарям...
Не давай на тършуващите ангели
да чуят как дъхът ми се разпада,
когато се напука светлината
в последното ми
молещо небе.
Мигът ще чувства себе си безкраен,
щом прилива от вярност побере.
© Бела Тихомирова Все права защищены