20 янв. 2023 г., 17:17

Взаимно 

  Поэзия » Белые стихи
735 6 8

Безкрайността е онзи миг, 
през който 
коравата ти нежност протестира
в затвора на летящите ми мигли,
памук от страхове в дланта изгубва
съдбовната боляща линия,
за да намериш и да подредиш
единствената ми способност
да достигна 
в предела на красивото желание.
Танцуващите с вятъра 
глухарчета,
донасят сладостта неизживяна.
В извивката на топлото ти рамо
повтарям ти,
повтарям се,
повтарям...
Не давай на тършуващите ангели
да чуят как дъхът ми се разпада,
когато се напука светлината
в последното ми
молещо небе.
Мигът ще чувства себе си безкраен,
щом прилива от вярност побере.

© Бела Тихомирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Мария - то само се събира...Нека е поетична седмицата ти. Нека е усмихнато окото ти!
  • Продължавам силно да се впечатлявам от поезията ти, мило момиче!🌹 Голямо майсторство е да събереш в една картина това и то да звучи логично в провокацията на делничните ни представи:
    "Безкрайността е онзи миг,
    през който
    коравата ти нежност протестира
    в затвора на летящите ми мигли"!!!!

    Омагьосващо е! Даваш голяма заявка за един истински поетичен талант! 👍Браво, Бела!💖
  • Благодаря ти, Иван! Хубав ден ти желая!
  • Съкровен и загадъчен стих! Поздравления, Бела!
  • Вили, Тони и Младене, благодаря ви, че споделихте с мен взаимността на миг и безкрайност. Много вдъхновение ви желая и леко перо!
  • Оригиналност и загадъчност - това е поезията ти, Бела!
  • Интересен начин да изразиш емоцията имаш, Бела!
  • Корава нежност - това много ми хареса и всичко останало
    Поздрави, Бела.
Предложения
: ??:??