Взех само обич в ръцете си скръстени
Аз дойдох тук – на Земята, за малко.
Но, не...не идвам специално при теб –
хранех бездомни по пътя, с по залък –
душата защото, гладна ми бе...
Прекосявам света с мечтите си смели,
те ме носят без крила над света.
По птици пращах, край мен прелетели –
усмивки, за повече синева...
От чешмите градени пиех вода –
жажда утолявах на тялото.
Стените рушах, мóстове да градя –
да свързвам на хората бялото...
Дървета садих – за много зелено,
замислена слушах им думите.
Шепот на пръст, от време обелено,
поправяше ръждясали струни...
На душата жаждата утолявах –
в черквите спирах – връзката с Бога.
Пиех от там и Надежда, и Вяра,
Любовта – от сърцето е огън.
Но, пътя твой – моя огън пресече...
Безкрайност превърнах във пръстени
с дири жарки...Ние станахме вечност...
Взех само обич в ръцете си скръстени...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
