26 апр. 2022 г., 10:44

Xиляди аршини 

  Поэзия » Философская
309 2 5

Човекът твърде лош, или добър е?
Така е глупав простият въпрос.
На истината скършваме хатъра,
щом егото ни мери с поглед кос.

 

А то самото знае колко чини,
но ни продава, даже за петак,
стои си на хилядата причини
и е високо много... Още как!

 

Дали ще стъпче цвете, или с камък,
от дума ще замери ближен свой,
значение за егото ни няма!
Велико то е – ясно. Кой е той?

 

Довчера брат коматът сух водица,
възглавето си с нас е поделил...
Но днес е враг, а ние – мъченици.
Повярвал ни? Ще вярва, я! Дебил!

 

В небето няма хиляди аршини,
един е и отмерва – два на два.
Последната ни дума все амин е,
а имаме ли право на това?

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света.
Какво било, как би могло да бъде –
въпроси-прах, въпроси-суета.
Без мисъл и безименни, делата ...
  338 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??