Xиляди аршини
Човекът твърде лош, или добър е?
Така е глупав простият въпрос.
На истината скършваме хатъра,
щом егото ни мери с поглед кос.
А то самото знае колко чини,
но ни продава, даже за петак,
стои си на хилядата причини
и е високо много... Още как!
Дали ще стъпче цвете, или с камък,
от дума ще замери ближен свой,
значение за егото ни няма!
Велико то е – ясно. Кой е той?
Довчера брат коматът сух водица,
възглавето си с нас е поделил...
Но днес е враг, а ние – мъченици.
Повярвал ни? Ще вярва, я! Дебил!
В небето няма хиляди аршини,
един е и отмерва – два на два.
Последната ни дума все амин е,
а имаме ли право на това?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
