xxx

Страстта във нас ще се стопи,

 ще легне бяла и смирена,

ще боледува, ще заспи –

преситена, опитомена…

Ще се погледнем ти и аз –

различни, нови, отрезнели –

два силуета без компас,

по пътя слепешком поели.

Ще тътне нещо може би,

а може би ще бъде тихо

и нейде нечии съдби

ще се преплитат в нежни стихове.

А ние ще вървим сами

във своите си две посоки

и вятърът ще се смири,

изтрил на любовта ни срока.