1.01.2016 г., 17:19

xxx

593 0 0

Страстта във нас ще се стопи,

 ще легне бяла и смирена,

ще боледува, ще заспи –

преситена, опитомена…

 

Ще се погледнем ти и аз –

различни, нови, отрезнели –

два силуета без компас,

по пътя слепешком поели.

 

Ще тътне нещо може би,

а може би ще бъде тихо

и нейде нечии съдби

ще се преплитат в нежни стихове.

 

А ние ще вървим сами

във своите си две посоки

и вятърът ще се смири,

изтрил на любовта ни срока.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...