На Емо
Далеч са от мене очите ти зная-
Но чувствам - със обич ме гледат,
когато луната във нашата стая
пристъпва смутена и бледа.
Ръцете ти с толкова страст ме прегръщат -
в съня си дори ги усещам,
когато самотникът –вятър се връща,
пропуснал очаквана среща.
Целувам те тихо, прошепвам ти тайно
две думички наши любими
и после те милвам… С надежда нетрайна ...