На Емо

Далеч са от мене очите ти зная-

Но чувствам - със  обич  ме гледат,

когато луната във нашата стая

пристъпва смутена и бледа.

Ръцете ти  с толкова страст ме прегръщат -

в съня си дори ги усещам,

когато самотникът –вятър се връща,

пропуснал очаквана среща.

Целувам те тихо, прошепвам ти тайно

две думички наши любими

и после те милвам… С надежда нетрайна

повтарям все твоето име.

А ти се шегуваш, усмихваш се кротко,

тешиш ме – не бива да плача..

И неохотно, със тъжна походка

към твоя свят тръгваш във здрача.