Измъквам се от хорските очи,
изплъзвам се от трафика и стреса.
Измислям свят, където се мълчи
и се дочува само птича песен.
В сърцето на залязващия ден
аз бих могла да нарисувам обич–
цветът ѝ е наситено червен
и в нейните нозе не скитат роби.
Коприна е небето в моя свят–
най-светлото на цялата Планета.
Измъквам се от лъскавия град,
заменям го с градини от лалета.
Не нося нито куфар, нито сак
(Богатството в ръце не съществува)
Земята ще кръстосвам на зиг-заг,
моретата с любов ще ги преплувам.
Измъквам се от трафик и от стрес
от хорските амбиции, идеи,
защото съществува само днес
и точно днес на мен ми се живее.
© Деница Гарелова Все права защищены