Януари...
Януари....
През януари аз ще съм добра,
усмихната ще срещам ветровете,
а моята разлистена съдба,
отново ще преследва бреговете,
на оня тъй красив далечен свят,
във който всички тайни са реалност
и в неговия цветен необят,
тупти една магическа сакралност.
По птиците ще пращам светлина,
на всички малки хора по Земята
и знам, че в споделена тишина,
взаимно ще преборим самотата.
Във раницата сложила компас,
посоката годишна ще открия,
а после тихо в профил и в анфас,
аз свойта същност в зимата ще скрия.
И всяка нощ в безкрайното небе,
като немирен стон ще доизгрявам,
докато в две жадуващи ръце,
безмълвна като вечност се стопявам.
01.01.2018г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
