23 янв. 2009 г., 18:12

Януарско утро

875 0 2
Улуците -
гърла нестройни -
мелодия изстръгват
от снега.

Сега
душите са спокойни,
не воини,
както допреди
минути,
заети в битка
със съня.

Звуците
на всяка песен,
които чуваш
и не чуваш,
се носят вечно
над света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Идеми Дойдеми! Тези стихчета се "пръкнаха" само за 5 минутки, естествено, в едно януарско утро, преди да изляза от вкъщи. Затова са и толкова недоправени. Редакция ще има. Поздрави!
  • Харесах!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...