23 янв. 2009 г., 18:12

Януарско утро

883 0 2
Улуците -
гърла нестройни -
мелодия изстръгват
от снега.

Сега
душите са спокойни,
не воини,
както допреди
минути,
заети в битка
със съня.

Звуците
на всяка песен,
които чуваш
и не чуваш,
се носят вечно
над света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Идеми Дойдеми! Тези стихчета се "пръкнаха" само за 5 минутки, естествено, в едно януарско утро, преди да изляза от вкъщи. Затова са и толкова недоправени. Редакция ще има. Поздрави!
  • Харесах!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...