28 нояб. 2011 г., 00:34

Ярост

1.3K 1 6

В нощта на страшната мъка

виждам само гняв, сълзи и разлъка!

Облаци страшни и студ вцепеняващ -

свистят клони, вятър смразяващ!

 

Вопли, стонове, болка, сълзи,

падат дървета - тополи, брези!

Грохот и тътен огласят гората,

смут и страх нахлуват в душата!

 

В небето светкавици вилнеят,

хали и змейове - и те беснеят!

Молитвата, сякаш излишна,

не укротява таз' сила всевишна!

 

Ярост нахлува в главата -

"Мразя ви"- крещи душата!

Приятели вий лицемерни -

за мен сте всичко - но не и верни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря сърдечно на Ваня Панова и Минка Конарова! Те са усетили моята "Ярост" в най-истинския й смисъл. Приятелството в днешно време е рядко и за жалост не често срещано явление. Това стихотворение беше моя отклик към поруганите човешки взаимоотношения.Приятели за жалост почти няма... Тъжно е да живееш в свят изтъкан от предателства, фалшиви обещания и лицемерни усмивки!
  • Прекрасно !
  • Ленка много важно нещо си казала Най-добрите ти приятели са най-големоте ти врагове!Трудно е в тези времена да намериш истински приятели!Изплакала си мъка та си ,което аз уважавам !Много силно и истинско!Поздрав!
  • Опази ме, Боже, от приятелите! Аз враговете си ги знам!
    Привет,Елена! Сигурно много ти е преде-ляло, за да излееш тази ярост в стих! Отсей приятелите си! Стигат ти двама, трима, но да са истински!
    Поздрави!
  • Така съм почуствала стихотворението и такива са били моите емоции, когато съм го писала. Не всичко в живота е розово А поезията е огледалото на съществуването и на човешката душа, и като знаете това може да предположите, че не всяка една лирична творба ще е позитивна. Поздрав и от мен !!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...