28 nov 2011, 0:34

Ярост

1.3K 1 6

В нощта на страшната мъка

виждам само гняв, сълзи и разлъка!

Облаци страшни и студ вцепеняващ -

свистят клони, вятър смразяващ!

 

Вопли, стонове, болка, сълзи,

падат дървета - тополи, брези!

Грохот и тътен огласят гората,

смут и страх нахлуват в душата!

 

В небето светкавици вилнеят,

хали и змейове - и те беснеят!

Молитвата, сякаш излишна,

не укротява таз' сила всевишна!

 

Ярост нахлува в главата -

"Мразя ви"- крещи душата!

Приятели вий лицемерни -

за мен сте всичко - но не и верни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря сърдечно на Ваня Панова и Минка Конарова! Те са усетили моята "Ярост" в най-истинския й смисъл. Приятелството в днешно време е рядко и за жалост не често срещано явление. Това стихотворение беше моя отклик към поруганите човешки взаимоотношения.Приятели за жалост почти няма... Тъжно е да живееш в свят изтъкан от предателства, фалшиви обещания и лицемерни усмивки!
  • Прекрасно !
  • Ленка много важно нещо си казала Най-добрите ти приятели са най-големоте ти врагове!Трудно е в тези времена да намериш истински приятели!Изплакала си мъка та си ,което аз уважавам !Много силно и истинско!Поздрав!
  • Опази ме, Боже, от приятелите! Аз враговете си ги знам!
    Привет,Елена! Сигурно много ти е преде-ляло, за да излееш тази ярост в стих! Отсей приятелите си! Стигат ти двама, трима, но да са истински!
    Поздрави!
  • Така съм почуствала стихотворението и такива са били моите емоции, когато съм го писала. Не всичко в живота е розово А поезията е огледалото на съществуването и на човешката душа, и като знаете това може да предположите, че не всяка една лирична творба ще е позитивна. Поздрав и от мен !!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...