28.11.2011 г., 0:34

Ярост

1.3K 1 6

В нощта на страшната мъка

виждам само гняв, сълзи и разлъка!

Облаци страшни и студ вцепеняващ -

свистят клони, вятър смразяващ!

 

Вопли, стонове, болка, сълзи,

падат дървета - тополи, брези!

Грохот и тътен огласят гората,

смут и страх нахлуват в душата!

 

В небето светкавици вилнеят,

хали и змейове - и те беснеят!

Молитвата, сякаш излишна,

не укротява таз' сила всевишна!

 

Ярост нахлува в главата -

"Мразя ви"- крещи душата!

Приятели вий лицемерни -

за мен сте всичко - но не и верни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно на Ваня Панова и Минка Конарова! Те са усетили моята "Ярост" в най-истинския й смисъл. Приятелството в днешно време е рядко и за жалост не често срещано явление. Това стихотворение беше моя отклик към поруганите човешки взаимоотношения.Приятели за жалост почти няма... Тъжно е да живееш в свят изтъкан от предателства, фалшиви обещания и лицемерни усмивки!
  • Прекрасно !
  • Ленка много важно нещо си казала Най-добрите ти приятели са най-големоте ти врагове!Трудно е в тези времена да намериш истински приятели!Изплакала си мъка та си ,което аз уважавам !Много силно и истинско!Поздрав!
  • Опази ме, Боже, от приятелите! Аз враговете си ги знам!
    Привет,Елена! Сигурно много ти е преде-ляло, за да излееш тази ярост в стих! Отсей приятелите си! Стигат ти двама, трима, но да са истински!
    Поздрави!
  • Така съм почуствала стихотворението и такива са били моите емоции, когато съм го писала. Не всичко в живота е розово А поезията е огледалото на съществуването и на човешката душа, и като знаете това може да предположите, че не всяка една лирична творба ще е позитивна. Поздрав и от мен !!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...