Ъгълът, от който почва всичко

Не съм на бурята в окото. В центъра.

А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,

където ехото завихря съжаление

преди да го превърне в капки мъдрост.

Във центъра присвяткват остриета,

пробождат със въпроси и убиват.

Редуват гневни светлини с въжета,

които всеки смислен довод сриват.

Събарят кули от въздушни замъци

и вледеняват всяко топло чувство.

Без капка жал, вина и разкаяние

превръща бурята надеждите във пустош.

Ала на страшното, това му е върха,

че неговото време значи краткост.

После опашката от гузна тишина

като сълза пълзи и търси камък,

та върху него да започне да гради

и с нови кули да пробожда пак небето.

А оцелелите от тъмните ъгли

допрат ли дланите, отново става светло.

И пак началото завърта кръговрат…

Полюшва тънки стръкчета - тревички.

Извън на бурята окото, в този свят

е ъгълът, от който почва всичко…