Довереница (Дочка Василева)
488 17640
8.01.2018 г., 10:57 ч.

Ъгълът, от който почва всичко 

  Поезия » Философска
3430 22 27

Не съм на бурята в окото. В центъра.

А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,

където ехото завихря съжаление

преди да го превърне в капки мъдрост.

 

Във центъра присвяткват остриета,

пробождат със въпроси и убиват.

Редуват гневни светлини с въжета,

които всеки смислен довод сриват.

 

Събарят кули от въздушни замъци

и вледеняват всяко топло чувство.

Без капка жал, вина и разкаяние

превръща бурята надеждите във пустош.

 

Ала на страшното, това му е върха,

че неговото време значи краткост.

После опашката от гузна тишина

като сълза пълзи и търси камък,

 

та върху него да започне да гради

и с нови кули да пробожда пак небето.

А оцелелите от тъмните ъгли

допрат ли дланите, отново става светло.

 

И пак началото завърта кръговрат…

Полюшва тънки стръкчета - тревички.

Извън на бурята окото, в този свят

е ъгълът, от който почва всичко…

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ново начало »

2 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И доста по- кратка бих казала... Благодаря за прочита.
  • Благодаря! - спомнихте ми за Рембо... "Пияният кораб" имах предвид... Но вие сте по-мека и топла.
  • Прекрасно...
  • Прекрасен стих!
  • "И пак началото завърта кръговрат…
    Полюшва тънки стръкчета - тревички.
    Извън на бурята окото, в този свят
    е ъгълът, от който почва всичко…"
  • Уникално!Поздравления!
  • Прекрасно!
  • Илюзиите имат своята власт, докато не ги разобличиш. Тогава идва разбирането и състраданието. Истината от власт не се нуждае. Тя ще пребъде, просто защото друго няма...
  • Нека става светло!
    Успех!
  • Доче-ненадмината си!
  • Интересно! Гласувам и ти желая успех, Доче!
  • Заинтригува ме с този ъгъл,защото това всъщност е философия за живота.Да ти призная за мене лично не съм сигурен дали да бъда в окото на бурята или в тъмния ъгъл.Винаги ще се намери стръкче от където да започне Началото.
  • "Извън на бурята окото, в този свят
    е ъгълът, от който почва всичко…"
    Поздравление за стихотворението, Довереница!
    Успех!
  • Първо караш читателя да си зададе куп ръбести болящи въпроси, после му вменяваш уж правилната посока, в която да ги открие, а накрая го оставяш в буреносна философия, за да търси оцеляване в допира на една длан. Поздравления, Доче!
  • Има и вертикално излитане, и вертикално кацане.
  • Браво!
  • Определено е преживяно! Тук няма маниери! Наистина е наслада да споделиш с останалите житейските си преживявания.
    Успех,Довереница!
  • Много мъдър стих, Доче.
    Този ъгъл, от който почва всичко, е силно символичен образ.
    С удоволствие гласувах и ти пожелавам успех!
  • Давам глас за стиха ти, Доче! /Аз лично обичам да съм в окото на бурята. Поне си струва гибелта, а от красивата гибел няма нищо по-хубаво/.
    Дерзай!
  • "Извън на бурята окото, в този свят
    е ъгълът, от който почва всичко…"

    Много ми хареса, Дочка!
  • Респективно искам да мълча, а не мога
    Толкова вдъхновение има тук, мъдрост и оптимизъм...а това ми стана любимо:

    Ала на страшното, това му е върха,

    че неговото време значи краткост.

    После опашката от гузна тишина

    като сълза пълзи и търси камък,



    та върху него да започне да гради

    и с нови кули да пробожда пак небето.

    А оцелелите от тъмните ъгли

    допрат ли дланите, отново става светло.

    Възхитена съм и гласувам!
  • Беше удоволствие да дам "глас", Доче! Аплодисменти и възхищение!
  • Аплодирам, права! Гласувам. Успех!
  • Удоволствие е всеки досег до твоята поезия! Много житейска мъдрост ни поднасяш, при това в чудесна форма! Гласувам с чиста съвест! За много години, Доче!
  • Давам гласа си с удоволствие! Харесах. Адмирации за хубавия стих!
  • Глас от мен. Успех, Доче! Много силен, много правдив, много човешки изказ има това стихотворение. Поздравления!
Предложения
: ??:??