Ъгълът, от който почва всичко 

438 18 23

Не съм на бурята в окото. В центъра.

А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,

където ехото завихря съжаление

преди да го превърне в капки мъдрост.

 

Във центъра присвяткват остриета,

пробождат със въпроси и убиват.

Редуват гневни светлини с въжета,

които всеки смислен довод сриват.

 

Събарят кули от въздушни замъци

и вледеняват всяко топло чувство.

Без капка жал, вина и разкаяние

превръща бурята надеждите във пустош.

 

Ала на страшното, това му е върха,

че неговото време значи краткост.

После опашката от гузна тишина

като сълза пълзи и търси камък,

 

та върху него да започне да гради

и с нови кули да пробожда пак небето.

А оцелелите от тъмните ъгли

допрат ли дланите, отново става светло.

 

И пак началото завърта кръговрат…

Полюшва тънки стръкчета - тревички.

Извън на бурята окото, в този свят

е ъгълът, от който почва всичко…

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Ново начало »

2 място

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • DORA.1 (Тодорка Атанасова) Уникално!Поздравления!
  • Незабравима (Кремена Стоева) Прекрасно!
  • Rilska-Iglika (Петя Борисова) Илюзиите имат своята власт, докато не ги разобличиш. Тогава идва разбирането и състраданието. Истината от власт не се нуждае. Тя ще пребъде, просто защото друго няма...
  • vodoleia (Мария) Нека става светло!
    Успех!
  • RainaVakova (Райна) Доче-ненадмината си!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Интересно! Гласувам и ти желая успех, Доче!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Заинтригува ме с този ъгъл,защото това всъщност е философия за живота.Да ти призная за мене лично не съм сигурен дали да бъда в окото на бурята или в тъмния ъгъл.Винаги ще се намери стръкче от където да започне Началото.
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна) "Извън на бурята окото, в този свят
    е ъгълът, от който почва всичко…"
    Поздравление за стихотворението, Довереница!
    Успех!
  • stenli499 (Станислава) Първо караш читателя да си зададе куп ръбести болящи въпроси, после му вменяваш уж правилната посока, в която да ги открие, а накрая го оставяш в буреносна философия, за да търси оцеляване в допира на една длан. Поздравления, Доче!
  • ljubomira (Любомира) Има и вертикално излитане, и вертикално кацане.
  • Самодива (Вики) Браво!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Определено е преживяно! Тук няма маниери! Наистина е наслада да споделиш с останалите житейските си преживявания.
    Успех,Довереница!
  • voda (Елица Ангелова) Много мъдър стих, Доче.
    Този ъгъл, от който почва всичко, е силно символичен образ.
    С удоволствие гласувах и ти пожелавам успех!
  • vega666 (Младен Мисана) Давам глас за стиха ти, Доче! /Аз лично обичам да съм в окото на бурята. Поне си струва гибелта, а от красивата гибел няма нищо по-хубаво/.
    Дерзай!
  • JujuBuju (Меги Миткова) "Извън на бурята окото, в този свят
    е ъгълът, от който почва всичко…"

    Много ми хареса, Дочка!
  • Plevel (Силвия Илиева) Респективно искам да мълча, а не мога
    Толкова вдъхновение има тук, мъдрост и оптимизъм...а това ми стана любимо:

    Ала на страшното, това му е върха,

    че неговото време значи краткост.

    После опашката от гузна тишина

    като сълза пълзи и търси камък,



    та върху него да започне да гради

    и с нови кули да пробожда пак небето.

    А оцелелите от тъмните ъгли

    допрат ли дланите, отново става светло.

    Възхитена съм и гласувам!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
  • ParvaNova (Ренета Първанова) Беше удоволствие да дам "глас", Доче! Аплодисменти и възхищение!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Аплодирам, права! Гласувам. Успех!
  • Genereux (Любомир Попов) Удоволствие е всеки досег до твоята поезия! Много житейска мъдрост ни поднасяш, при това в чудесна форма! Гласувам с чиста съвест! За много години, Доче!
  • vladetoned (Владислав Недялков) Много ми хареса образността на тази поезия! Несъмнено гласувам с цялото си сърце!
  • rainbow- (Многоцветна) Давам гласа си с удоволствие! Харесах. Адмирации за хубавия стих!
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева) Глас от мен. Успех, Доче! Много силен, много правдив, много човешки изказ има това стихотворение. Поздравления!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.