Ъгълът, от който почва всичко
Не съм на бурята в окото. В центъра.
А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
където ехото завихря съжаление
преди да го превърне в капки мъдрост.
Във центъра присвяткват остриета,
пробождат със въпроси и убиват.
Редуват гневни светлини с въжета,
които всеки смислен довод сриват.
Събарят кули от въздушни замъци
и вледеняват всяко топло чувство.
Без капка жал, вина и разкаяние
превръща бурята надеждите във пустош.
Ала на страшното, това му е върха,
че неговото време значи краткост.
После опашката от гузна тишина
като сълза пълзи и търси камък,
та върху него да започне да гради
и с нови кули да пробожда пак небето.
А оцелелите от тъмните ъгли
допрат ли дланите, отново става светло.
И пак началото завърта кръговрат…
Полюшва тънки стръкчета - тревички.
Извън на бурята окото, в този свят
е ъгълът, от който почва всичко…
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И доста по- кратка бих казала...
Благодаря за прочита. -
Благодаря! - спомнихте ми за Рембо... "Пияният кораб" имах предвид... Но вие сте по-мека и топла.
-
Прекрасно...
-
Прекрасен стих!
-
"И пак началото завърта кръговрат…
Полюшва тънки стръкчета - тревички.
Извън на бурята окото, в този свят
е ъгълът, от който почва всичко…" -
Уникално!Поздравления!
-
Прекрасно!
-
Илюзиите имат своята власт, докато не ги разобличиш. Тогава идва разбирането и състраданието. Истината от власт не се нуждае. Тя ще пребъде, просто защото друго няма...
-
Нека става светло!
Успех! -
Доче-ненадмината си!
-
Интересно! Гласувам и ти желая успех, Доче!
-
Заинтригува ме с този ъгъл,защото това всъщност е философия за живота.Да ти призная за мене лично не съм сигурен дали да бъда в окото на бурята или в тъмния ъгъл.Винаги ще се намери стръкче от където да започне Началото.
-
"Извън на бурята окото, в този свят
е ъгълът, от който почва всичко…"
Поздравление за стихотворението, Довереница!
Успех! -
Първо караш читателя да си зададе куп ръбести болящи въпроси, после му вменяваш уж правилната посока, в която да ги открие, а накрая го оставяш в буреносна философия, за да търси оцеляване в допира на една длан. Поздравления, Доче!
-
Има и вертикално излитане, и вертикално кацане.
-
Браво!
-
Определено е преживяно! Тук няма маниери! Наистина е наслада да споделиш с останалите житейските си преживявания.
Успех,Довереница! -
Много мъдър стих, Доче.
Този ъгъл, от който почва всичко, е силно символичен образ.
С удоволствие гласувах и ти пожелавам успех! -
Давам глас за стиха ти, Доче! /Аз лично обичам да съм в окото на бурята. Поне си струва гибелта, а от красивата гибел няма нищо по-хубаво/.
Дерзай! -
"Извън на бурята окото, в този свят
е ъгълът, от който почва всичко…"
Много ми хареса, Дочка! -
Респективно искам да мълча, а не мога
Толкова вдъхновение има тук, мъдрост и оптимизъм...а това ми стана любимо:
Ала на страшното, това му е върха,
че неговото време значи краткост.
После опашката от гузна тишина
като сълза пълзи и търси камък,
та върху него да започне да гради
и с нови кули да пробожда пак небето.
А оцелелите от тъмните ъгли
допрат ли дланите, отново става светло.
Възхитена съм и гласувам! -
-
Беше удоволствие да дам "глас", Доче! Аплодисменти и възхищение!
-
Аплодирам, права! Гласувам. Успех!
-
Удоволствие е всеки досег до твоята поезия! Много житейска мъдрост ни поднасяш, при това в чудесна форма! Гласувам с чиста съвест! За много години, Доче!
-
Давам гласа си с удоволствие! Харесах. Адмирации за хубавия стих!
-
Глас от мен. Успех, Доче! Много силен, много правдив, много човешки изказ има това стихотворение. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
