Ъгълът, от който почва всичко
Не съм на бурята в окото. В центъра.
А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
където ехото завихря съжаление
преди да го превърне в капки мъдрост.
Във центъра присвяткват остриета,
пробождат със въпроси и убиват.
Редуват гневни светлини с въжета,
които всеки смислен довод сриват.
Събарят кули от въздушни замъци
и вледеняват всяко топло чувство.
Без капка жал, вина и разкаяние
превръща бурята надеждите във пустош.
Ала на страшното, това му е върха,
че неговото време значи краткост.
После опашката от гузна тишина
като сълза пълзи и търси камък,
та върху него да започне да гради
и с нови кули да пробожда пак небето.
А оцелелите от тъмните ъгли
допрат ли дланите, отново става светло.
И пак началото завърта кръговрат…
Полюшва тънки стръкчета - тревички.
Извън на бурята окото, в този свят
е ъгълът, от който почва всичко…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
Благодаря за прочита.
