Юбилей.

Своята черна завеса
нoщта безмълвно спусна пак.
А моя малък свят отново е тесен
и потъна в дълбокия  мрак.
В душата ми е тихо
днес празнувам половина век
а гостите са ми стените
и прозореца с висулките лед…

Аз знам, че някъде много далече
едно сърце и за мене тупти.
И макар да ни разделя цяла вечност
аз чувствувам че близо си ти.
Нежен звън събуди тишината
и заспалия вече малък син екран.
Появи се на него червено сърце
и надпис изписан с трептяща ръка:
"Бъди щастливo....мое мило дете!"