28 нояб. 2023 г., 08:04

Южен плод

362 3 1

Мечтая си за чудното море,

за белите вълни и топъл пясък,

кръжащи чайки в синьото небе

и изгревът със златния му блясък.

 

До мен е утрото със сънени очи.

Ръка протягам южен плод да взема.

Усещам топлина на слънчевите дни.

Духът на огненото лято ме обзема.

 

Разтварям с пръсти нежна мекота,

там има скрита  розова наслада.

Проблясва влага, жаден съм сега,

да впия устни в искана награда.

 

С език усещам странно сладостта.

Тя някак бавно се разлива в мене.

Едно блажено чувство на страстта,

забравяйки деня и сивото му бреме.

 

Не зная как във мъничка смокиня,

събран е еликсир от райски чудеса.

Това творение е прелестна магия,

която те отнася в приказните небеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ето защо в библейските псалми смокинята е назовавана смоковница.Смокът е привличан от млякото което капе от узрялата смокиня...
    Всяка смоковница си "търси" смок с уханието на еротичен подтекст!
    Правим сладко от смокини и му слагаме индрише за аромат и орехови ядки за мъжка мощ и женско предразположение...
    Така че винаги има възможност за "плажни плодове"!
    Харесва ми!🙏🫠

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...