28 nov 2023, 8:04

Южен плод

  Poesía
363 3 1

Мечтая си за чудното море,

за белите вълни и топъл пясък,

кръжащи чайки в синьото небе

и изгревът със златния му блясък.

 

До мен е утрото със сънени очи.

Ръка протягам южен плод да взема.

Усещам топлина на слънчевите дни.

Духът на огненото лято ме обзема.

 

Разтварям с пръсти нежна мекота,

там има скрита  розова наслада.

Проблясва влага, жаден съм сега,

да впия устни в искана награда.

 

С език усещам странно сладостта.

Тя някак бавно се разлива в мене.

Едно блажено чувство на страстта,

забравяйки деня и сивото му бреме.

 

Не зная как във мъничка смокиня,

събран е еликсир от райски чудеса.

Това творение е прелестна магия,

която те отнася в приказните небеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето защо в библейските псалми смокинята е назовавана смоковница.Смокът е привличан от млякото което капе от узрялата смокиня...
    Всяка смоковница си "търси" смок с уханието на еротичен подтекст!
    Правим сладко от смокини и му слагаме индрише за аромат и орехови ядки за мъжка мощ и женско предразположение...
    Така че винаги има възможност за "плажни плодове"!
    Харесва ми!🙏🫠

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...