Юли...
Юли…
През юли в мен нахлува светлина
дошла от неизвестното пространство,
крилете си разпервам в синева,
летя щастлива с тихо постоянство.
Във нощите небето ми е дом,
прегръща с обич моята безбрежност,
вклинява в мене атомен синхрон
и шепне куп признания за вечност.
Във дните все се скитам сред треви,
прегърнала терзания предишни,
а в моите нестихващи следи,
копнежите се сплитат нелогични.
Подреждам се единствено в съня,
когато се досбъдват всички тайни,
когато съм изгряла и трептя,
сред чувствата ми крехки и омайни.
Но вече идва август, любовта,
по-силна вътре в мене ще запее,
защото е предречно така -
за тебе мойта нежност ще живее.
31.07.2018г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
