1 авг. 2016 г., 21:04  

Юлски спомен (на Йо)

892 5 6

Прегърна ни с небесносинята прегръдка юли.
И хванали ръце, препуснахме по хълмовете на небето.
Опивахме се - две деца, кобилиците с грижите изгубили
по вита стълба, лъкатушеща сред звездните кубета.

 

На рамото ми, срамежливо като полъх спряла,
за тебе спирката - под вечността надвесена,
усмихваше ми се от щастието сякаш прималяла.
Превърна в плаха пролет мойта подранила есен.

 

И беше нашето съдбовно - първо лято,
дарило с вечно ехо спомените на безкрая.
Съзирах миговете как събират своето безбройно ято
в мъглата на несбъднатото и под полумесеца на края.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "В мъглата на несбъднатото и под полумесеца на края" - една осъществена приказка! Ето това е любов!
  • Ехааа... отново нещо прекрасно и изпълнено с любов! Поздравявам те, Младен!
  • Страхотни метафори..., спря ли да се усмихва..., - и през Август стават чудеса, не само през Юли...!!!
    Актуално - "Земята преминава през опашката на кометата Swift-Tuttle между 17 юли и 24 август, като пиковият момент е на 12 август. Метеоритния дъжд ще се вижда най-добре от Северното полукълбо. Пълнолунието на 18 август ще попречи на гледката, затова е по-добре да се наблюдава по-рано през месеца....!!!"
    "Прегърна ни с небесносинята прегръдка Юли.
    И хванали ръце, препуснахме по хълмовете на небето.
    Опивахме се - две деца, кобилиците с грижите изгубили
    по вита стълба, лъкатушеща сред звездните кубета."
  • Поздрав, Мисана! Много красиво стихотворение. Късметлийка е Йо И аз ти желая още много творчески вдъхновения и успехи!
  • Прекрасен стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...