5 янв. 2024 г., 11:33

Юмрукчалга

627 1 3

Струпах си къщурка,

станах костенурка,

ни съм мижитурка,

кафеварка дундурка

аромат алатурка,

от рай

бе пай,

комай

без край,

почти една кабина

на улица мърцина.

Пръкна се комшийка,

колко арабийка,

толкоз харамийка,

сладка курабийка,

гореща Марийка,

с гердани на шийка.

После какво се случи,

нещо кога закучи,

който иска да научи,

нека буквички набучи,

от пръстите изсмучи

и клюката улучи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венко Василкин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На Коруба:
    макар луда,
    поне рима,
    ритъм има.
    На Метроном:
    от мой бином
    тя е, пардон,
    вече трином.
  • Вчера срещам комшийката и се поздравяваме с новата година. Пожелахме си здраве. А тя ми вика: "...ами, то и здраве вече май няма..." (а е на 35 г.)
    Аз Й викам: ''ооо... чакай малко... не се оплаквай. Аз съм по-дърт и от теб''.
    После си рекох: ''дали пък не се обиди...?!''
  • Шедьовър еднозначно!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...