Юмрукчалга
622
1
3
Струпах си къщурка,
станах костенурка,
ни съм мижитурка,
кафеварка дундурка
аромат алатурка,
от рай
бе пай,
комай
без край,
почти една кабина
на улица мърцина.
Пръкна се комшийка,
колко арабийка,
толкоз харамийка,
сладка курабийка,
гореща Марийка,
с гердани на шийка.
После какво се случи,
нещо кога закучи,
който иска да научи,
нека буквички набучи,
от пръстите изсмучи
и клюката улучи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венко Василкин Todos los derechos reservados
