Струпах си къщурка,
станах костенурка,
ни съм мижитурка,
кафеварка дундурка
аромат алатурка,
от рай
бе пай,
комай
без край,
почти една кабина
на улица мърцина.
Пръкна се комшийка,
колко арабийка,
толкоз харамийка,
сладка курабийка,
гореща Марийка,
с гердани на шийка.
После какво се случи,
нещо кога закучи,
който иска да научи,
нека буквички набучи,
от пръстите изсмучи
и клюката улучи.
© Венко Василкин Todos los derechos reservados
макар луда,
поне рима,
ритъм има.
На Метроном:
от мой бином
тя е, пардон,
вече трином.