3 нояб. 2022 г., 07:55

Юнашко племе

599 0 6

Син съм на юнашко племе,

туй го в книгите видях.

Ама, дявол да го вземе,

аз май нещо не разбрах!

 

Где е племето юнашко,

тук наблизо хич го няма?

В Сърбия ли, Босна,Влашко

или в Щатите, Панама?

 

Племе има тук, безспорно,

има вождове, шамани,

ала то е бутафорно,

то си няма капитани

 

що прославиха страната

в битките за роден край

и направиха хавата

да и викат "земен рай"

 

Ний сега сме бабаити

от въже и кол събрани

и, от кризата пребити,

сме полегнали аслани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно!
  • Те са си били съвсем обикновени хора като мен и вас. Можете да прочетете спомените на ген. Стефан Тошев за Сръбско-българската война. И бъдете сигурен, няма никъде, ама никъде по света друг, освен българин, който да нарече своето племе "бутафорно"...
  • Капитаните са си великани и за съжаление идните поколения не сме на тяхното ниво.така че, не виждам нищо обидно в това
  • Извинете, но не разбирам, тези капитани, които "направиха хавата", някакви чужденци ли са, не са ли част от това "бутафорно" племе? Не съзнавате ли, че по този начин обиждате точно тези капитани и наследниците им?...
  • И днес им позволихме да ни вкарат във войната в Украйна. После ще им позволим да ни въведат еврото и какво ли още не. И после защо ни е калпава държавата? Защото народът не иска да се освобождава от поредното си робство, а иска да го задълбочава.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...