Месец юни - той напомня дестство,
с клони натежали от череши.
Онзи Юни - бос, безгрижен, весел
пак с поройни дъждове валеше.
И затичано от мен детето
вкупом с всички гонеше дъгата.
Ами приказката вечер, дето
слушахме за феи във гората?
А сега - ни феи, ни дъгите.
Кой ли търси и звезди в небето?
Книгите забравени горките...
За роботи им тупти сърцето.
Ех, ти Юни! Събери децата!
Наведи им клони със череши!
Нека боси тичат във водата,
че със дъжд сега си, както беше...
© Ани Иванова Все права защищены