14 июн. 2013 г., 23:15  

Юнско море

1.1K 0 11

Юнско море

Ти си в мене. Завинаги в мене –
все оная фатална жена,
за която днес вятърът стене,
а и буря фуча не една.
Сякаш бавно взривяваш пак мрака
и разпалваш пак огън в нощта.
Тишината за теб се разплака.
А пък аз ослепях за света.
Ти си в мене. Завинаги в мене.
И си моето юнско море,
дето всъщност уж бе до колене,
но не може у мен да умре –
да напусна вълните му страстни
и да тръгна пак сам по брега.
Все ме теглят водите обратно.
И потъвам в море от тъга.
Ще се върна. Знай. Винаги твой съм.
И ще плувам във твоя пожар.
И ще помня, че бил съм на косъм –
да остана без теб – сам и стар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...