Юнско пътешествие
Искам свеж пораснал юни
с бряг, море и топли дюни.
Сред вълните да танцува,
после да ги нацелува.
Без кафе, с безброй череши.
Бриз косите ми да реши.
В изгрев розов като котка,
ден моряшки по походка
с морски думи да разкаже,
цял живот и още даже.
Страницата да обърне
при морето да ме върне.
Не за дни, за петилетки,
без излишни криви сметки.
Без тъги и куп въпроси,
по море да тичам боса.
Волна като чайка бяла,
в слънце юнско засияла.
Всеки ден море да слушам,
суша ми дойде до гуша.
Стъпват плавно всички клетки,
пясък вие странни плетки.
Сякаш тук едва живея,
ех, живот на морска фея.
Нямам за преструвки време,
морски вихър ме поема
и къде ще ме закачи,
на вълни поемам значи.
Курсът ранно летен тича
и минутите съблича,
в сухоземните им кожи
чудото е невъзможно.
Колко чудеса ще видя
със сърце – щастлива мида.
Чувствам, вече го усещам,
юни е, расте насреща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
