Ех, любов защо ме беше забравила?!

…захвърлена в ъгъла - бурканче от сол

събрана от сълзите, толкоз изстрадали…

Като в онази легенда, дето Царят е гол?...

Ех, любов, отново ми пращаш покана -

със теб да танцувам в прекрасния бал.

Приемам! Моя малка и приказна дама,

недей да ме гледаш. Останал съм цял....

Ех, любов, знаеш, че в нейните къдри

изгарям. И пламвам в пожар забранен...

Знаеш, че трудно постъпваме мъдро,

когато е вперила поглед във мен...

Ех, любов, осъждаш ме, пак на страдание!

Как да постъпя сред този порок?!

Ах, нейният глас… Какво наказание...

Звучи ли наивно „Забраненият плод”?...

Ех, любов, бичуваш сърцето ми тежко,

но събуждаш ме, с устни и топла ръка.

Желязо кове се, любов, дорде е горещо...

Благодаря и до скоро. До мене е тя…