Ела при мен!
Ще те покрия с плаща си
и сълзите ти ще изтрия!
От хорската мълва ще те прикрия,
ще приютя сърцето плачещо!
Ала – ела при мен!
Сгуши се в мен,
да сгрея дланите студени,
да ти даря прегръдка страстна
и да целуна устните ти сластни,
да съм до теб и ти до мене!
Ала – сгуши се в мен!
Бъди до мен,
за да посрещаме зората двама,
да съживим изтлялата жарава!!!
Да я превърнем в две реки от лава
дори да пламнем, като чучела от слама!!!
Ала, заклинам те – бъди до мен!!!
© Момчил Манов Все права защищены
дори да пламнем, като чучела от слама!!!"
Хубаво стихотворение!