1 дек. 2009 г., 16:53

За бала на гората и други важни неща

907 0 3

Пристигнах аз на бала нейде по средата,
паркирах си набързо на паркинга метлата,
отидох до казана и сипах си отвара,
и се заприказвах с вещицата стара.
Набързо ми разказа всички пресни клюки -
на кой гърмяла отвара, на кой - носа на кука.
Кой вещиците свалял и хич не им придирял,
и даже и магии опитвал да вари им.
Тогава появи се и младият магьосник
 (по слухове той бил наследник на прахосник),
покани ме на танц и пропуснах новините.
Затуй пък на поляната ние се развихрихме.
От утре в новините и аз ще фигурирам
и сигурно и сови много ще намирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Савкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...