3 нояб. 2013 г., 19:22

За безкрая, гларусите, гарваните и тъгата 

  Поэзия » Другая
750 0 20
В амфитеатъра на залива стърчаха седем гарвана –
наминали да чуят новините.
Готови за търкал - десетина зорки гларуса -
решително мълчаха от гърбицата на рифа.
Недоволните фантазии на мъжките им пориви
кръжаха недолюбено като момичета.
По края на вълните, повдигнала поли, поредната история,
подскачаше в очакване натрапниците да си идат.
Небръснат и намръщен - повел тъгата си следобедът,
разхождаше я като кученце в очакване на битката.
За миг поспираше и като безгрижни жабчета в простора -
замахваше и хвърляше душите ни… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Все права защищены

Предложения
: ??:??