За безкрая, гларусите, гарваните и тъгата
В амфитеатъра на залива стърчаха седем гарвана –
наминали да чуят новините.
Готови за търкал - десетина зорки гларуса -
решително мълчаха от гърбицата на рифа.
Недоволните фантазии на мъжките им пориви
кръжаха недолюбено като момичета.
По края на вълните, повдигнала поли, поредната история,
подскачаше в очакване натрапниците да си идат.
Небръснат и намръщен - повел тъгата си следобедът,
разхождаше я като кученце в очакване на битката.
За миг поспираше и като безгрижни жабчета в простора -
замахваше и хвърляше душите ни…
И понеже яхтата безпътна на следобеда
препречваше самото гърло на безкрая,
а в голотата й от дъното се вглеждаха
откъснатите котви на хиляди фантазии –
пейзажът, красив и стръмен като божество,
надвеси се неистово над залива -
за да покаже,
че преди да почне
битката е свършила…
И се закичи със едно оскубано перо…
© Красимир Чернев All rights reserved.
