За болката (отново)
За болката
(отново)
"Ти ми липсваш, моя обич. И не спя."
caribiana
Ти пак ми липсваш адски, а нали
се бях научил как да те забравям.
И в онзи миг, във който заболи,
уж имах начин с всичко да се справя.
А пък отново... станах на тъга.
Тъгувам и тъгувам, и тъгувам...
Разпадам се. Не зная как да спра...
(Да, помня, че не те интересува.)
А толко ми се иска да простя.
И толко ми се иска да те мразя.
Ала сърцето ми си брани крепостта
и тъй ревниво в себе си те пази.
И всеки път, когато си реша,
че съм свободен и не те обичам,
жестоко, за да видя, че греша,
то удря ме. Със теб. Между очите.
Със злоба удря. За да нарани.
Да не забравям. Да не го предавам!
И няма как да му се обясни,
че точно ти причина си да страда.
И също като теб - на колене
дори да види, че съм паднал вече,
то продължава, удря без да спре...
За да ме няма. Сякаш аз му преча.
Тъй до кога, кажи ми, до кога???
Нали отдавна казахме си сбогом...
Не ти се вярва, ала ще умра.
Не мога вече, чуваш ли??? Не мога!
Изглеждам силен, но съвсем не съм
и с тази болка никак не се справям.
Преследва ме наяве и насън -
не дава и не дава да забравя.
Каква е таз любов, кажи, каква?
Не може ли като при теб да мине
за ден, за месец или пък за два?
Защо при мене нужни са години?
Боли ме все едно ме режат жив.
Не спира и не спира, и не спира...
И ако още малко продължи,
ще видиш от любов как се умира.
16.05.2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
