За България
Добре, че има лято, за да видим
приятели от детство и роднини,
останали сме тука шепа хора
в безпаметните двадесет години!
Предадохме, продадохме, затрихме
отечество, родина, бащин дом,
от всичките си низости родихме
съсипващ, траен, грозен лом!
Забравихме герои и титани,
с които се гордяхме с векове,
от кол и въже днес събрани
към пропасти ни водят врагове!
Родино, някога ще ни простиш ли,
че с теб се подиграхме на шега
затуй, че волно низости творихме
а бъдещето на децата е мъглявина...
Предадохме, Българийо, рода си
за малко лъскави, примамливи неща
платихме щедро – дадохме ума си,
за да приемем чужда суета.
Децата си продадохме, безценни,
а трябваше да се гордеем с тях.
Децата български – благословени,
за нищичко продадохме – от страх.
От страх да не останем бедни,
да не останем някак непризнати,
продадохме души безредни
останаха тук куци и сакати.
Останаха безверни и най-верни,
обичащи, отричащи и вечни,
които са готови в дните черни
да бъдат тежки камъни крайречни.
Обичам те, Родино моя!
И ако в теб бушуват урагани,
не искам да остана ням свидетел,
прегръщайки поредната си рана...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Спасова Все права защищены
