За ценители

Поэзия

731 5 12

Трябва ли ти истината, моята?

Избеляла, вехта, цяла в прах,

свила се пред прага на покоя ми,

тя все още чака повик плах.

Липсва ли ти чувство за ценители,

от което силно да люти,

не подритвай само прах в очите ú,

в рамото на мъж я приюти.

Приел ли си съдбата на пчеларя,

заплати за всяка капка мед

с бодливо жило, рани да отваря,

та дори с последното поред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlitschka (Светличка)

Благодаря за красивия поетичен отзив, напълно споделям мнението ти, Довереница!
Реверанс от мен, контесо! 🌷

2019-10-31T07:57:05+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Уви, съдбата разпределя ролите.
И сладко и горчиво се преплитат.
И падането имитира полет
спасението вътре в нас е скрито...

2019-10-31T01:15:00+02:00
contessa (Светла Асенова)

Горчиво, но по - добро...
Светулче... 🌹

2019-10-30T18:30:45+02:00
svetlitschka (Светличка)

Прекрасно е,че се завърна, Веси,
съзнаваш колко радост ми донесе!

2019-10-30T13:17:37+02:00
Веси_Еси (Еси)

По-добре бодлива истина отколкото кадифена лъжа... Поздравявам те за този великолепен стих, ценителко!

2019-10-30T11:22:37+02:00