svetlitschka (Светличка)
554 4788
29.10.2019 г., 16:14 ч.

За ценители 

  Поезия
555 5 12

Трябва ли ти истината, моята?

Избеляла, вехта, цяла в прах,

свила се пред прага на покоя ми,

тя все още чака повик плах.

 

Липсва ли ти чувство за ценители,

от което силно да люти,

не подритвай само прах в очите ú,

в рамото на мъж я приюти.

 

Приел ли си съдбата на пчеларя,

заплати за всяка капка мед

с бодливо жило, рани да отваря,

та дори с последното поред.

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за красивия поетичен отзив, напълно споделям мнението ти, Довереница!
    Реверанс от мен, контесо! 🌷
  • Уви, съдбата разпределя ролите.
    И сладко и горчиво се преплитат.
    И падането имитира полет
    спасението вътре в нас е скрито...
  • Горчиво, но по - добро...
    Светулче... 🌹
  • Прекрасно е,че се завърна, Веси,
    съзнаваш колко радост ми донесе!
  • По-добре бодлива истина отколкото кадифена лъжа... Поздравявам те за този великолепен стих, ценителко!
  • Благодаря, че те виждам при мен, Петър, оценявам го!
  • Хареса ми!
    Най-вече: “прах” и “плах”.
    Те казват всичко, което си искала да чуем.
  • Много ме зарадвахте, че прочетохте и споделихте, харесахте или оценихте!
    Спорна и щастлива седмица да имате!
  • Болезнена истина!
    А бодлите са човек да помни!
    Поздрави, Светулке!
  • Бодливата истина често плаши всички, Светличка. Но ценителите и познават и нейната сладост.
  • Наистина е за ценители... и бодлива и сладка!
  • Много е болезнена твоята истина, Светулке !
    Поздрави !
Предложения
: ??:??