Трябва ли ти истината, моята?
Избеляла, вехта, цяла в прах,
свила се пред прага на покоя ми,
тя все още чака повик плах.
Липсва ли ти чувство за ценители,
от което силно да люти,
не подритвай само прах в очите ú,
в рамото на мъж я приюти.
Приел ли си съдбата на пчеларя,
заплати за всяка капка мед
с бодливо жило, рани да отваря,
та дори с последното поред.