22 июн. 2012 г., 12:24

За червея в човека

1.2K 2 19

"Животът ми не струва пукнат грош

без рамо, на което да поплача...

Животът - и от мащеха по-лош,

по-скъп и от сълзата на сираче.

 

По-скъп! - Нали си плащам като поп,

за всеки дар ми е надписвал с лихва:

за оня принц със белия му кон

и златната каляска в жълта тиква..."

 

Така неблагодарно хвърлях кал

по своя жребий и съдба нелека.

Та кой ли червей не пищи от жал,

съсечен или стъпкан от човека!!!

 

Той, червеят, и в Бога вижда мъст:

Дарявайки живот, дарява кръст!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...