Jun 22, 2012, 12:24 PM

За червея в човека

1.2K 2 19

"Животът ми не струва пукнат грош

без рамо, на което да поплача...

Животът - и от мащеха по-лош,

по-скъп и от сълзата на сираче.

 

По-скъп! - Нали си плащам като поп,

за всеки дар ми е надписвал с лихва:

за оня принц със белия му кон

и златната каляска в жълта тиква..."

 

Така неблагодарно хвърлях кал

по своя жребий и съдба нелека.

Та кой ли червей не пищи от жал,

съсечен или стъпкан от човека!!!

 

Той, червеят, и в Бога вижда мъст:

Дарявайки живот, дарява кръст!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...