"Животът ми не струва пукнат грош
без рамо, на което да поплача...
Животът - и от мащеха по-лош,
по-скъп и от сълзата на сираче.
По-скъп! - Нали си плащам като поп,
за всеки дар ми е надписвал с лихва:
за оня принц със белия му кон
и златната каляска в жълта тиква..."
Така неблагодарно хвърлях кал
по своя жребий и съдба нелека.
Та кой ли червей не пищи от жал,
съсечен или стъпкан от човека!!!
Той, червеят, и в Бога вижда мъст:
Дарявайки живот, дарява кръст!
© Кети Рашева All rights reserved.