22.06.2012 г., 12:24

За червея в човека

1.2K 2 19

"Животът ми не струва пукнат грош

без рамо, на което да поплача...

Животът - и от мащеха по-лош,

по-скъп и от сълзата на сираче.

 

По-скъп! - Нали си плащам като поп,

за всеки дар ми е надписвал с лихва:

за оня принц със белия му кон

и златната каляска в жълта тиква..."

 

Така неблагодарно хвърлях кал

по своя жребий и съдба нелека.

Та кой ли червей не пищи от жал,

съсечен или стъпкан от човека!!!

 

Той, червеят, и в Бога вижда мъст:

Дарявайки живот, дарява кръст!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...