Върви Човечеството неспокойно,
през революции и дни,
изгражда паметници многобройни,
от детството - до старини!

Пренася кълнове през вековете,
опитва се да се спаси!
Прекършва бурите и ветровете,
но все над Пропасти виси!

Тръгна пеша, обязди и конете...
Небето стигна с хвърчила!
Простря партината през вековете,
но пак  това си остана!

И все напред! И никой не го спира!
Но се върти във кръговрат...
На място тъпчи или вегетира!
Но проявява най-голям инат!

Не знам от где намира тази сила.
Със Дух ли само то върви напред?!
Нима е то една картинка мила!
О, не, та то е с образи безчет!

И тъй, какво ти мислиш за Човека?!
Не мисля аз, на място, че стои!
Че тръгнал в коловозите от Памтивека
и днеска той от тъмно се бои!
  

 2 част

Най-често в любовта си се разтваря,
но все се мръщи на света!
И всички свои грехове повтаря!
И за туй аз ще го почета! 

То недолюбва близки и съседи,
понякога  то им вреди...
Във Чуждото със тъпа завист гледа
и все за него го боли!

С Доброто често влиза в свада,
на Дявола е Исие...
По жестовете не си пада
и в Забраненото оре!

Не знам дали от туй ще се оправи
и ще прегърне Радостта!?
Или пък вечно глупости ще прави,
догде господства над света!

  10.01.75 г. - преработка 27.01.1975 г. София