Върви Човечеството неспокойно,
през революции и дни,
изгражда паметници многобройни,
от детството - до старини!
Пренася кълнове през вековете,
опитва се да се спаси!
Прекършва бурите и ветровете,
но все над Пропасти виси!
Тръгна пеша, обязди и конете...
Небето стигна с хвърчила!
Простря партината през вековете,
но пак това си остана!
И все напред! И никой не го спира!
Но се върти във кръговрат...
На място тъпчи или вегетира!
Но проявява най-голям инат!
Не знам от где намира тази сила.
Със Дух ли само то върви напред?!
Нима е то една картинка мила!
О, не, та то е с образи безчет!
И тъй, какво ти мислиш за Човека?!
Не мисля аз, на място, че стои!
Че тръгнал в коловозите от Памтивека
и днеска той от тъмно се бои!
2 част
Най-често в любовта си се разтваря,
но все се мръщи на света!
И всички свои грехове повтаря!
И за туй аз ще го почета!
То недолюбва близки и съседи,
понякога то им вреди...
Във Чуждото със тъпа завист гледа
и все за него го боли!
С Доброто често влиза в свада,
на Дявола е Исие...
По жестовете не си пада
и в Забраненото оре!
Не знам дали от туй ще се оправи
и ще прегърне Радостта!?
Или пък вечно глупости ще прави,
догде господства над света!
10.01.75 г. - преработка 27.01.1975 г. София
© Христо Славов Всички права запазени