Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18131
28 дек. 2021 г., 11:15  

За чудо не трябват очи 

  Поэзия » Философская
968 8 9

"Понеже му отрязаха крилете –
прибраха ги за други времена,
отвързаха му сякаш бесовете
и сложиха на пътя му... жена."
Жени Иванова.

 

 

Кърпих, ших и изплаках ти всичките болки,
за да имаш отново сияйни крила.
Колко нощи проклинях палачите? Колко?
Ослепях да се взирам. Проклета игла!

 

И кървяха, боляха несръчните пръсти,
неумело съших ти и нова душа.
Оживя под ръцете ми, ангел те кръстих,
 в сто чернилки окаляна – теб да теша.

 

И тогава погледна ме, с мойте зеници,
посивяла, опърпана. В миг остарях.
Отвисоко (крилат си). Върви си, мръснице!
Мръсна, сляпа и грозна, почти като грях.

 

И пристегнах в бохчичка душа парцалива,
тази ябълка райска  май много горчи.
И сега опипом пак крила от коприва
си плета. А за чудо не трябват очи.  


 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Падналият ангел
jenyivanova (Jasmin) jenyivanova
Поэзия » Другая
(фентъзи)
Очите му... очите му са бездни
и с болка в тях се раждат ветрове,
в зениците му дяволите бесни
на зар залагат нечие сърце... ...
  540  11  15 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??