За да обичаш Пловдив ти е нужно малко -
една погалена от вятъра трева,
театър древен и звезда над него
оглеждаща се в капчица роса.
Горчиво-сладки са целувките му сутрин
със вкус на кроасан и шоколад.
Не е Париж, ни Рим, дори не е и Лондон,
но в него винаги красив съм и съм млад.
А между хълмовете във прохладата на парка -
в сърцето му струи един фонтан.
Аз зная, няма триумфална арка
но с музика и цветове съм приласкан.
Марица си е винаги бъбрива,
лениво влачи мътните води...
през лятото е мъничко свенлива,
ала след сняг кръвта и ври, кипи.
И нека гларуси на покрива ми пеят
на триста километра от Бургас,
намерили призванието да живеят -
със тях за да посрещам Слънцето и аз.
© Ангел Милев Все права защищены