Заслушах се в мъдрец
така неволно.
И думите му някак си запомних.
В началото звучаха тъй злокобно...
... че може би дори ги аз отрекох.
Той каза, че душата се бушува,
безпомощно във вечните потоци.
Не спира да мечтае, да умува,
стратегии да помни и уроци.
"Тя трябва да почака, да се спре.
Умората й идва твърде в много.
Единственият шанс е да умре,
за да се роди наново."
© Кати Все права защищены