7 июн. 2007 г., 21:12

За демона с "любов"

744 0 7
 Божествено тяло демонът имаше,
 пораждащо порив вьв всеки за грях,
 и щом той отминеше, хората спираха,
 губейки думи и чувство за свян.

 Жените го гледаха, втренчено, влюбено,
 мьжете, от завист навели глави,
 такова тяло и те ако имаха,
 щяха да сбьднат всички свои мечти.

 Така, в плен на желания, човеците страдаха,
 душата им в хаос потьнала пак,
 гневът безпощаден рушеше им всичкото
 и вярата в Бога, достойнство и чест,

 а лукавият демон ехидно се смееше,
 свалил своя облик на приказен принц,
 в ада пируваше, вдигаше тостове,
 от човешката слабост станал велик.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наздраве!!!! :D
  • Току - що прочетох твоята ЛЕГЕНДА и мога да кажа, че това е 100 пъти по - добро. Наистина е ужасно добро не само като идея, но и като формиране. Моите поздравления.
  • Не, не усещам тук някакъв култ! Това е протест срещу пиетета ни към опаковката, към това, че възприемаме всичко по външния вид. Особено днес!
    Много ми хареса. БРАВО Иве!!
  • Според мен,използвайки демон за лиричен герой,Ивето е искала да въплъти в нашите мисли усещането за красотата на Ада,който беспорно всеки един от нас крие в сърцето си
    Аз го разбирам!
  • Какъв е този култ към демона?
    Стихът е хубав,но другото не го разбирам.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...