7.06.2007 г., 21:12

За демона с "любов"

738 0 7
 Божествено тяло демонът имаше,
 пораждащо порив вьв всеки за грях,
 и щом той отминеше, хората спираха,
 губейки думи и чувство за свян.

 Жените го гледаха, втренчено, влюбено,
 мьжете, от завист навели глави,
 такова тяло и те ако имаха,
 щяха да сбьднат всички свои мечти.

 Така, в плен на желания, човеците страдаха,
 душата им в хаос потьнала пак,
 гневът безпощаден рушеше им всичкото
 и вярата в Бога, достойнство и чест,

 а лукавият демон ехидно се смееше,
 свалил своя облик на приказен принц,
 в ада пируваше, вдигаше тостове,
 от човешката слабост станал велик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наздраве!!!! :D
  • Току - що прочетох твоята ЛЕГЕНДА и мога да кажа, че това е 100 пъти по - добро. Наистина е ужасно добро не само като идея, но и като формиране. Моите поздравления.
  • Не, не усещам тук някакъв култ! Това е протест срещу пиетета ни към опаковката, към това, че възприемаме всичко по външния вид. Особено днес!
    Много ми хареса. БРАВО Иве!!
  • Според мен,използвайки демон за лиричен герой,Ивето е искала да въплъти в нашите мисли усещането за красотата на Ада,който беспорно всеки един от нас крие в сърцето си
    Аз го разбирам!
  • Какъв е този култ към демона?
    Стихът е хубав,но другото не го разбирам.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...