thedac (Димитър Драганов)
874 1129
16 янв. 2021 г., 12:00

За Доброто 

  Поэзия
4.8 (5)
285 0 7
Ветровете на нашето време
ще съборят, което градихме.
Страховете нелеки са семе
и са бреме, което прикрихме.
Там, където вирее тъгата
и лицата са бледи, печални,
не играят на нищо децата
и дори любовта е формална.
Но нали ни повтарят от малки,
че живеем с човешка задача?
Битието – лъжовно и жалко –
за мечтите ни детски палач е. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Предложения
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Маестро
    Маестро
  • MrKoko (Константин Макавеев) Падение и Спасение
    В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) А я пьяна...
    Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • stivi797 (Стефан Янев) Я "Ла", истребитель 2014
    Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »