За "Добър ден"
Сълзите ги пролях за "Добър ден",
а после плувах в океан безводен.
Пропадах. И възкръсвах, прероден.
В оазис див, но благороден...
Огледах се за някой по брега,
но никой няма там в тази жега.
Заплаках. Както плаках досега...
И свих се в дъното на белега.
Бях сам, в непрогледна тъмнина.
От близки хора бях предаден.
Опипвах аз душевната грапавина.
Потънал в коварство и ограбен.
И само с воля оцелях в този ден,
макар и надалеч да бях прокуден.
Пропадах в бездна. Много наранен.
Възкръснах в оазис благороден.
Оазис див, почти безлюден.
От враговете мои изграден.
Но пристан тих намерих в него.
А враговете бяха Хора в този ден.
Ръка подадоха ми безвъзмездно,
макар до вчера те да ме препъваха.
Небето в мен все още е беззвездно.
"Приятели" за мен не съществуваха.
Сълзите ги пролях за "Добър ден",
от близки хора бях предаден.
С воля казах "Сбогом" в този ден.
Обърнах се и тръгнах, прероден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Василева Все права защищены
